6.09.2007 г., 9:30

Прекрачване

829 0 6
                               
                               Прекрачване

                    Скупчени мисли набраздяват следи.

                    Нарояват се тръпнещи хоризонти...

                    Усещане светло над нас кръжи...

                    Сноват по петите ни нови посоки.


                    С настроение и опияняващ възторг

                     от предстоящите везани мигове,

                     забравяме вече един странен акорд

                     и смело прекрачваме прагове...


                     И всяко настояще пак ни свързва 

                     с усмивка, поглед или странен жест.

                     Навярно ти и аз сме пълноводни бързеи.

                     Пътуваме към следващия век!


                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...