Скупчени мисли набраздяват следи.
Нарояват се тръпнещи хоризонти...
Усещане светло над нас кръжи...
Сноват по петите ни нови посоки.
С настроение и опияняващ възторг
от предстоящите везани мигове,
забравяме вече един странен акорд
и смело прекрачваме прагове...
И всяко настояще пак ни свързва
с усмивка, поглед или странен жест.
Навярно ти и аз сме пълноводни бързеи.
Пътуваме към следващия век!
© Павлина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
