28 sept 2020, 0:50

Престъпното, което се прощава 

  Poesía » Otra
405 7 3

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.


И залезът преди да си личи,
умислен в мекотата на гнездото,
от истина единствена тежи,
пиян като светулка от живота.


Тогава оправдавам лудостта
на топли от докосване китари
да пречат на звездите да приспят
виновните за всички звездопади.


Тогава защитавам нежността
на тихото крило да бъде котва.
Излюпва се луната - адвокат...
на котенцето стигнало гнездото.

© Todos los derechos reservados

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  414 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за вдъхновителката и за вдъхновените!
  • Райне...💖💖💖
  • "пиян като светулка от живота" Целият стих е "живо" вълнение.
Propuestas
: ??:??