Престъпното, което се прощава

28.09.2020 г., 0:50 ч.

Поезия » Друга

322 7 3

_{В умората на двете ми очи

гнезди денят с последното си слънце.

Присъда е да видиш "остани",

защото светлината е за дълго.}

_{И залезът преди да си личи,

умислен в мекотата на гнездото,

от истина единствена тежи,

пиян като светулка от живота.}

_{Тогава оправдавам лудостта

на топли от докосване китари

да пречат на звездите да приспят

виновните за всички звездопади.}

_{Тогава защитавам нежността

на тихото крило да бъде котва.

Излюпва се луната - адвокат...

на котенцето стигнало гнездото.}

Свързани произведения

И котенцата могат да летят

Patrizzia

Поезия » Друга

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...

2020-09-28T10:02:09+03:00 330 4 8

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

svetlitschka (СК)

2020-09-28T20:14:16+03:00

Поздравления за вдъхновителката и за вдъхновените!
ДИС (Деа)

2020-09-28T15:35:09+03:00

Райне...💖💖💖
ИнаКалина

2020-09-28T09:15:17+03:00

"пиян като светулка от живота" Целият стих е "живо" вълнение.