RainaVakova
431 2760
28.09.2020 г., 0:50 ч.

Престъпното, което се прощава 

  Поезия » Друга
404 7 3

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.


И залезът преди да си личи,
умислен в мекотата на гнездото,
от истина единствена тежи,
пиян като светулка от живота.


Тогава оправдавам лудостта
на топли от докосване китари
да пречат на звездите да приспят
виновните за всички звездопади.


Тогава защитавам нежността
на тихото крило да бъде котва.
Излюпва се луната - адвокат...
на котенцето стигнало гнездото.

© Всички права запазени

Свързани произведения
И котенцата могат да летят
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Друга
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  414  4  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за вдъхновителката и за вдъхновените!
  • Райне...💖💖💖
  • "пиян като светулка от живота" Целият стих е "живо" вълнение.
Предложения
: ??:??