28 сент. 2020 г., 00:50

Престъпното, което се прощава 

  Поэзия » Другая
324 7 3

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.


И залезът преди да си личи,
умислен в мекотата на гнездото,
от истина единствена тежи,
пиян като светулка от живота.


Тогава оправдавам лудостта
на топли от докосване китари
да пречат на звездите да приспят
виновните за всички звездопади.


Тогава защитавам нежността
на тихото крило да бъде котва.
Излюпва се луната - адвокат...
на котенцето стигнало гнездото.

© Все права защищены

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  333 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за вдъхновителката и за вдъхновените!
  • Райне...💖💖💖
  • "пиян като светулка от живота" Целият стих е "живо" вълнение.
Предложения
: ??:??