Престъпното, което се прощава
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи,
умислен в мекотата на гнездото,
от истина единствена тежи,
пиян като светулка от живота.
Тогава оправдавам лудостта
на топли от докосване китари
да пречат на звездите да приспят
виновните за всички звездопади.
Тогава защитавам нежността
на тихото крило да бъде котва.
Излюпва се луната - адвокат...
на котенцето стигнало гнездото.
"пиян като светулка от живота" Целият стих е "живо" вълнение.
