24 jun 2014, 20:59

Прет-а-порте

  Poesía » Otra
1.3K 0 6



 

Онова мъничко страхче вляво,

дето боцка,

удря с юмруци сърцето

и ми изкарва въздуха

е инат

и твърдо отказва

да ми даде шанс за любов,

понеже няколко пъти

го излъгах с неправилен избор.

 

И сега спорим разпалено

трябва ли да ми се има вяра

или да наемем управител

на емоционалните ми дела –

някой като господин Разум

с безупречно лъскава репутация.

 

И в крайна сметка –

малко то,

мъничко аз,

никак ние

и повечко Той

взеха превес над душата ми.

И от толкова сметки,

от толкова рязане,

кърпене, мерене,

напасване на чувства

и страстни желания

се получи странен пачуърк –

хормони, жар,

мерак, привързаност

се смесиха със яд, възбуда,

разочарование и лудост.

Каква мешавица от спомени

в две кратки изтуптявания.

 

И се оказа накрая,

че за да не ходи голо сърцето

му спретнах прет-а-порте

с няколко криви шева

и достатъчно дупки в средата.

А пък дизайнерските рокли ги оставих

за следващото неудачно влюбване.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...