24.06.2014 г., 20:59 ч.

Прет-а-порте 

  Поезия » Друга
821 0 6



 

Онова мъничко страхче вляво,

дето боцка,

удря с юмруци сърцето

и ми изкарва въздуха

е инат

и твърдо отказва

да ми даде шанс за любов,

понеже няколко пъти

го излъгах с неправилен избор.

 

И сега спорим разпалено

трябва ли да ми се има вяра

или да наемем управител

на емоционалните ми дела –

някой като господин Разум

с безупречно лъскава репутация.

 

И в крайна сметка –

малко то,

мъничко аз,

никак ние

и повечко Той

взеха превес над душата ми.

И от толкова сметки,

от толкова рязане,

кърпене, мерене,

напасване на чувства

и страстни желания

се получи странен пачуърк –

хормони, жар,

мерак, привързаност

се смесиха със яд, възбуда,

разочарование и лудост.

Каква мешавица от спомени

в две кратки изтуптявания.

 

И се оказа накрая,

че за да не ходи голо сърцето

му спретнах прет-а-порте

с няколко криви шева

и достатъчно дупки в средата.

А пък дизайнерските рокли ги оставих

за следващото неудачно влюбване.

 

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??