Прет-а-порте
Онова мъничко страхче вляво,
дето боцка,
удря с юмруци сърцето
и ми изкарва въздуха
е инат
и твърдо отказва
да ми даде шанс за любов,
понеже няколко пъти
го излъгах с неправилен избор.
И сега спорим разпалено
трябва ли да ми се има вяра
или да наемем управител
на емоционалните ми дела –
някой като господин Разум
с безупречно лъскава репутация.
И в крайна сметка –
малко то,
мъничко аз,
никак ние
и повечко Той
взеха превес над душата ми.
И от толкова сметки,
от толкова рязане,
кърпене, мерене,
напасване на чувства
и страстни желания
се получи странен пачуърк –
хормони, жар,
мерак, привързаност
се смесиха със яд, възбуда,
разочарование и лудост.
Каква мешавица от спомени
в две кратки изтуптявания.
И се оказа накрая,
че за да не ходи голо сърцето
му спретнах прет-а-порте
с няколко криви шева
и достатъчно дупки в средата.
А пък дизайнерските рокли ги оставих
за следващото неудачно влюбване.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
