4 sept 2015, 14:55

През годините

  Poesía
606 0 6

На  20  години  светът е чудесен.

Песен без край.

Есен и пролет се смесват.

Давай! Живей!

 

На 30 години са трудните дни.

Деца, тъщи, свекърви -

сърцето кърви!

 

 

На 40 години улегнали, млади -

животът слади.

Обличайте дрехите нови -

купон до зори!

 

На 50 години вече внуче кръжи.

Дните отново са песен,

но без лъжи.

Любовно ни гледат 

невинни детски очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и от мен, Васе! Хареса ми!
  • Поздрави, Василка!Добре подредено! Оригинално и точно!
    Поздрави от мен!Оценявам написаното!
  • Колко просто изглежда всичко в творбата ти, Василке. А колко сложно е на практика да се преживее. Та това си е половин век. Пожелавам ти поне още толкова с много пра-пра-пра внуци...!
  • Но на 50 макар и без внуци тялото скърца но умът и сърцето са си още същите дивите ,ревнивите!Но както е казал народа/Преминил се Илия и пак в тия/А що се отнася за стиха Васе той много ме докосна с парливият си гъдел и ми напомни че неусетно дори остаряваме!Поздрави!!!
  • Браво, Васе!Много оригинално и сполучливо!
    Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...