4.09.2015 г., 14:55 ч.

През годините 

  Поезия
387 0 6

На  20  години  светът е чудесен.

Песен без край.

Есен и пролет се смесват.

Давай! Живей!

 

На 30 години са трудните дни.

Деца, тъщи, свекърви -

сърцето кърви!

 

 

На 40 години улегнали, млади -

животът слади.

Обличайте дрехите нови -

купон до зори!

 

На 50 години вече внуче кръжи.

Дните отново са песен,

но без лъжи.

Любовно ни гледат 

невинни детски очи.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен, Васе! Хареса ми!
  • Поздрави, Василка!Добре подредено! Оригинално и точно!
    Поздрави от мен!Оценявам написаното!
  • Колко просто изглежда всичко в творбата ти, Василке. А колко сложно е на практика да се преживее. Та това си е половин век. Пожелавам ти поне още толкова с много пра-пра-пра внуци...!
  • Но на 50 макар и без внуци тялото скърца но умът и сърцето са си още същите дивите ,ревнивите!Но както е казал народа/Преминил се Илия и пак в тия/А що се отнася за стиха Васе той много ме докосна с парливият си гъдел и ми напомни че неусетно дори остаряваме!Поздрави!!!
  • Браво, Васе!Много оригинално и сполучливо!
    Поздрав и хубав ден!
  • Животът отлита като миг..., до 20 - порасти, до 30 - учи, до 40 - създай семейство и печели, до 50 - помагай на децата си, над 60 - гледай своите старини...!!!
Предложения
: ??:??