4.09.2015 г., 14:55

През годините

602 0 6

На  20  години  светът е чудесен.

Песен без край.

Есен и пролет се смесват.

Давай! Живей!

 

На 30 години са трудните дни.

Деца, тъщи, свекърви -

сърцето кърви!

 

 

На 40 години улегнали, млади -

животът слади.

Обличайте дрехите нови -

купон до зори!

 

На 50 години вече внуче кръжи.

Дните отново са песен,

но без лъжи.

Любовно ни гледат 

невинни детски очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и от мен, Васе! Хареса ми!
  • Поздрави, Василка!Добре подредено! Оригинално и точно!
    Поздрави от мен!Оценявам написаното!
  • Колко просто изглежда всичко в творбата ти, Василке. А колко сложно е на практика да се преживее. Та това си е половин век. Пожелавам ти поне още толкова с много пра-пра-пра внуци...!
  • Но на 50 макар и без внуци тялото скърца но умът и сърцето са си още същите дивите ,ревнивите!Но както е казал народа/Преминил се Илия и пак в тия/А що се отнася за стиха Васе той много ме докосна с парливият си гъдел и ми напомни че неусетно дори остаряваме!Поздрави!!!
  • Браво, Васе!Много оригинално и сполучливо!
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...