20 sept 2011, 12:58  

През пясъците...

1.3K 0 32

    През пясъците...

 

                               Всяка стъпка раздира...

                                                   Elsion

 

Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.

Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..

Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад.

И се лутам във ада – ту напред, ту назад.

 

А небето – безоко. И над мене виси.

Вместо дъжд сипе огън. А  в очите – сълзи.

Нищо, нека догаря. Аз съм капка вода –

като в къс огледало пада в мен синева.

 

И ще стигна до края. Но ще чакаш ли ти?

(Няма кой да ми каже. Само вятър свисти.)

Вече стине небето. Пада мрак. Хладина.

И усеща сърцето: не мен викаш в съня.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърцето – предател на душата!
    Тъжно е, Джейни. Но ще го запомня...
    Благодаря за мъдростта и за стихчето!
  • Поздрав от мен!
    "Сънувах, че по пясъците южни
    към мен протягаш свойта длан.
    Желания, снагата ми обвили,
    разпалваха в очите плам."

    Не стигнеш ли до края няма как да знаеш,затова не спирай, следвай сърцето!/от мен да знаеш, че то сърцето е най - големия предател на душата/
  • Да бяхте си спестили ентусиазма, Приятели!
    "Диво" ще ви охлади, ако не ви разочарова съвсем.
    Всъщност, с думите "все още..." Ив. май точно за това предупреждава...
    Но нека сме различни и непредвидими...
    Милион усмивки!
  • Невероятен стих!Хареса ми идеята ,че желаното е студено, по принцип е обратно!Оригинално е Ели!
  • Адмирации и от мен

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...