През пясъците...
През пясъците...
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад.
И се лутам във ада – ту напред, ту назад.
А небето – безоко. И над мене виси.
Вместо дъжд сипе огън. А в очите – сълзи.
Нищо, нека догаря. Аз съм капка вода –
като в къс огледало пада в мен синева.
И ще стигна до края. Но ще чакаш ли ти?
(Няма кой да ми каже. Само вятър свисти.)
Вече стине небето. Пада мрак. Хладина.
И усеща сърцето: не мен викаш в съня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
