През пясъците...
През пясъците...
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад.
И се лутам във ада – ту напред, ту назад.
А небето – безоко. И над мене виси.
Вместо дъжд сипе огън. А в очите – сълзи.
Нищо, нека догаря. Аз съм капка вода –
като в къс огледало пада в мен синева.
И ще стигна до края. Но ще чакаш ли ти?
(Няма кой да ми каже. Само вятър свисти.)
Вече стине небето. Пада мрак. Хладина.
И усеща сърцето: не мен викаш в съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
