Sep 20, 2011, 12:58 PM  

През пясъците...

  Poetry » Love
1.3K 0 32

    През пясъците...

 

                               Всяка стъпка раздира...

                                                   Elsion

 

Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.

Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..

Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад.

И се лутам във ада – ту напред, ту назад.

 

А небето – безоко. И над мене виси.

Вместо дъжд сипе огън. А  в очите – сълзи.

Нищо, нека догаря. Аз съм капка вода –

като в къс огледало пада в мен синева.

 

И ще стигна до края. Но ще чакаш ли ти?

(Няма кой да ми каже. Само вятър свисти.)

Вече стине небето. Пада мрак. Хладина.

И усеща сърцето: не мен викаш в съня.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърцето – предател на душата!
    Тъжно е, Джейни. Но ще го запомня...
    Благодаря за мъдростта и за стихчето!
  • Поздрав от мен!
    "Сънувах, че по пясъците южни
    към мен протягаш свойта длан.
    Желания, снагата ми обвили,
    разпалваха в очите плам."

    Не стигнеш ли до края няма как да знаеш,затова не спирай, следвай сърцето!/от мен да знаеш, че то сърцето е най - големия предател на душата/
  • Да бяхте си спестили ентусиазма, Приятели!
    "Диво" ще ви охлади, ако не ви разочарова съвсем.
    Всъщност, с думите "все още..." Ив. май точно за това предупреждава...
    Но нека сме различни и непредвидими...
    Милион усмивки!
  • Невероятен стих!Хареса ми идеята ,че желаното е студено, по принцип е обратно!Оригинално е Ели!
  • Адмирации и от мен

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...