7 nov 2008, 7:28

Приказка

Poesía » De amor

1.2K 0 2

Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!

Днес във полунощ звънят камбаните!
Реалността прегръща ме отново -
не мога да избягам от занданите,
че май обувките са от олово.

Днес от ябълките пих отрова.
Забравиха ме пак джуджетата!
Красотата в огледалото е нова -
там приятели са ми шишетата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

icohim (Христо Стоянов)

Хубава приказка, но не шишетата са решението! Поздрав!

2008-11-07T22:47:42+02:00
Zlatka` (Някоя)

Ууу, нека само бутилката не ти е приятел, че лоша работа тогава

2008-11-07T15:45:58+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0