7.11.2008 г., 7:28

Приказка

1.2K 0 2
Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!

Днес във полунощ звънят камбаните!
Реалността прегръща ме отново -
не мога да избягам от занданите,
че май обувките са от олово.

Днес от ябълките пих отрова.
Забравиха ме пак джуджетата!
Красотата в огледалото е нова -
там приятели са ми шишетата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава приказка, но не шишетата са решението! Поздрав!
  • Ууу, нека само бутилката не ти е приятел, че лоша работа тогава

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...