Nov 7, 2008, 7:28 AM

Приказка

Poetry » Love

1.2K 0 2

Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!

Днес във полунощ звънят камбаните!
Реалността прегръща ме отново -
не мога да избягам от занданите,
че май обувките са от олово.

Днес от ябълките пих отрова.
Забравиха ме пак джуджетата!
Красотата в огледалото е нова -
там приятели са ми шишетата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

icohim (Христо Стоянов)

Хубава приказка, но не шишетата са решението! Поздрав!

2008-11-07T22:47:42+02:00
Zlatka` (Някоя)

Ууу, нека само бутилката не ти е приятел, че лоша работа тогава

2008-11-07T15:45:58+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0