18 feb 2008, 13:41

Приказка горска (с поука хорска) 

  Poesía » Civil
1170 0 20

            Приказка горска

           (с поука хорска)

 

 

 

Живеели в една гора,

в далечна, приказна страна,

животинки най-различни -

умни, глупави, себични.

Гласял законът - верен страж:

„Ближния, недей го яж!"

Тъй живели идилично,

малко скучно и безлично,

а кодексът бил железен!

Всеки чувствал се потребен!...

Но не щеш ли, в чуден ден,

от ярко слънце озарен,

някакви си нови твари,

при тях съдбата ги стовари!

Малки лигави влечуги,

усойници и още други,

дето хапят и лигавят

и следи по теб оставят...

Всички се видели в чудо.

Да надвият, било трудно.

След всяка тяхна съпротива

усойниците, с ярост дива

оплювали чедата горски

с методите чисто хорски,

развъждали се ежечасно...

В гората станало ужасно!

И ето, в утро тъй чудесно

проблемът разрешил се лесно!

Животните Вълчан събрал

и в гората реч държал:

„Знаете ли, мили мои,

че за техните отрови

нашта съпротива бясна

храна оказа се прекрасна?...

Нека да ги позабравим,

във забрава да ги давим!"

Така и стана... Закърнели

от глад влечугите измрели...

И днес отново слънце грее,

Любов в гората пак живее!!!

Но да помним таз поука!

Усойниците, пак са тука...

Да не допуснем да лигавят

и с труда ни да се гаврят...

Да ги удавим във забрава...

Това най-много заслужават!...

 

АМИН!  ;)))

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Голямо БРАВО и от мен!
    Поучително!
    Поздравления!
  • Поздравления!
  • Много житейска истина има тук! Удоволствие беше да прочета този стих.
  • Поздрави, Поете!!! Невероятен си!!!
  • Прекрасна метафора!
    Докосва и чувствата, и разума.
    Сърдечен поздрав, Поете!
  • Вълчо, знаеш ли
    смятам, че едно от нещата, които следва да можем е да правим изводи - сами за себе си. Децата във втори и трети клас учат басни и извличат поуки от тях .... Винаги има от какво да се поучим и ккаво да научим ... можем, стига да искаме ...
    Поздрав!
  • не мога да мразя някой който просто не съществува...вече!!!
    омразата е реално чувство,към реални хора!
    а чрез образите на животните се казват много истини!
    всеки е свободен да го тълкува както иска!
    поздрави Веси!!!
  • От други твои произведения съм се поучавала...има мъдри от тях.
    Но това тук,написано с определени мотиви,тенденциозно /всеки да се познае/ми лъха на мъст и омраза.Призива -"Да ги удавим във забрава...
    Това най-много заслужават!..."не учи на добро.Омразата никога не е била стимул и добродетел...още по-малко смирение!
    Животните каквито и да се и те носят душа и искат уважение
    Авторовата цел е постигната,но поднесено така не стигна до мен читателя.

  • Когато слънцето грее може да се живее
  • Засвири ли оркестърът"Забрава!",
    завършва бързо всякоя "забава"...
    Приказките съдържат поуки,които
    ни помагат да видим грешките си.
    Поздрав,за хубавата приказка,Вълчо!!!
  • Мъдра приказка...мъдра поука...
    Дано повече хора те разберат...!
    с обич, Вълчо.
  • Браво!!! Поздравления за стиха!!!
  • Хич не се отказваш
    и много,много радваш
  • Хех, Вълчо, развесели ме
    Сърдечни поздрави, приятелю!!!
  • Поздрав за стиха!
    Харесва ми изказа ти!
  • Пореден опитНищо,то глава не боли да пробваме
  • Поздрави за стиха!
  • Ех,че си мъдър,приятелю!Браво!!!!Дано всички си извлекат поуката.
  • Чудех се, къде е днешното ти пропито с топлина и мъдрост изстъпление...
  • Свалям ти шапка! Много ме радваш!
Propuestas
: ??:??