18.02.2008 г., 13:41

Приказка горска (с поука хорска)

1.4K 0 20

            Приказка горска

           (с поука хорска)

 

 

 

Живеели в една гора,

в далечна, приказна страна,

животинки най-различни -

умни, глупави, себични.

Гласял законът - верен страж:

„Ближния, недей го яж!"

Тъй живели идилично,

малко скучно и безлично,

а кодексът бил железен!

Всеки чувствал се потребен!...

Но не щеш ли, в чуден ден,

от ярко слънце озарен,

някакви си нови твари,

при тях съдбата ги стовари!

Малки лигави влечуги,

усойници и още други,

дето хапят и лигавят

и следи по теб оставят...

Всички се видели в чудо.

Да надвият, било трудно.

След всяка тяхна съпротива

усойниците, с ярост дива

оплювали чедата горски

с методите чисто хорски,

развъждали се ежечасно...

В гората станало ужасно!

И ето, в утро тъй чудесно

проблемът разрешил се лесно!

Животните Вълчан събрал

и в гората реч държал:

„Знаете ли, мили мои,

че за техните отрови

нашта съпротива бясна

храна оказа се прекрасна?...

Нека да ги позабравим,

във забрава да ги давим!"

Така и стана... Закърнели

от глад влечугите измрели...

И днес отново слънце грее,

Любов в гората пак живее!!!

Но да помним таз поука!

Усойниците, пак са тука...

Да не допуснем да лигавят

и с труда ни да се гаврят...

Да ги удавим във забрава...

Това най-много заслужават!...

 

АМИН!  ;)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...