Приказка горска (с поука хорска)
Приказка горска
(с поука хорска)
Живеели в една гора,
в далечна, приказна страна,
животинки най-различни -
умни, глупави, себични.
Гласял законът - верен страж:
„Ближния, недей го яж!"
Тъй живели идилично,
малко скучно и безлично,
а кодексът бил железен!
Всеки чувствал се потребен!...
Но не щеш ли, в чуден ден,
от ярко слънце озарен,
някакви си нови твари,
при тях съдбата ги стовари!
Малки лигави влечуги,
усойници и още други,
дето хапят и лигавят
и следи по теб оставят...
Всички се видели в чудо.
Да надвият, било трудно.
След всяка тяхна съпротива
усойниците, с ярост дива
оплювали чедата горски
с методите чисто хорски,
развъждали се ежечасно...
В гората станало ужасно!
И ето, в утро тъй чудесно
проблемът разрешил се лесно!
Животните Вълчан събрал
и в гората реч държал:
„Знаете ли, мили мои,
че за техните отрови
нашта съпротива бясна
храна оказа се прекрасна?...
Нека да ги позабравим,
във забрава да ги давим!"
Така и стана... Закърнели
от глад влечугите измрели...
И днес отново слънце грее,
Любов в гората пак живее!!!
Но да помним таз поука!
Усойниците, пак са тука...
Да не допуснем да лигавят
и с труда ни да се гаврят...
Да ги удавим във забрава...
Това най-много заслужават!...
АМИН! ;)))
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
