11 sept 2015, 8:53

Приказка за ревнивата царица...

  Poesía » Otra
496 0 5

    

 

  Приказка за ревнивата царица...

                                                                                   

Сама нощта е като притча

разказвана от ветровете,

луната е като поличба:

ту облак скрий я, ту пък светне...

 

На здрача в млечната прозрачност

проплаква нейде улулѝца-

ти чуй историята мрачна

сега за древната царица...

 

... Живяла властна, горделива

царица във страна далечна,

била божествено красива,

но и жестоко безчовечна...

 

И всеки ден палача с мъка

едва успявал да насмогне

на царствената ѝ заръка,

и лягал вечер в изнемога...

 

Там никой никога не знаел

каква ще бъде му съдбата

и никой планове не правел

за повече от ден нататък...

 

На мъжки ласки ненаситна

била красивата царица

и всяка нощ мъже различни

ѝ водела придворна жрица...

 

... А сутрин идвал да ги вземе

палачът право от леглото,

така решавала проблема

със  ревността  си тя, защото:

 

и не допускала, че може

когато някой е докосвал

със устни голата ѝ кожа,

при друга да отиде после...

 

... Жестока, чувствена и млада,

и много ненаситна, още...

... Било преди Шехерезада

и нейните хиляда нощи...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Многопластова приказка:
    Всяка прекалена ревност убива - като палач...
    Харесах, Коста.
    Поздрави!
  • Много хубаво разказваш!
  • Поздрави за написаното, Коста!Съгласен съм със всичко, което си ми написал, но надеждата умира последна за по добър и щастлив край.
  • Чудесна история с всички необходими приказни елементи!
  • Обичам приказките, макар че тази е от страшните!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...