11 сент. 2015 г., 08:53

Приказка за ревнивата царица...

499 0 5

    

 

  Приказка за ревнивата царица...

                                                                                   

Сама нощта е като притча

разказвана от ветровете,

луната е като поличба:

ту облак скрий я, ту пък светне...

 

На здрача в млечната прозрачност

проплаква нейде улулѝца-

ти чуй историята мрачна

сега за древната царица...

 

... Живяла властна, горделива

царица във страна далечна,

била божествено красива,

но и жестоко безчовечна...

 

И всеки ден палача с мъка

едва успявал да насмогне

на царствената ѝ заръка,

и лягал вечер в изнемога...

 

Там никой никога не знаел

каква ще бъде му съдбата

и никой планове не правел

за повече от ден нататък...

 

На мъжки ласки ненаситна

била красивата царица

и всяка нощ мъже различни

ѝ водела придворна жрица...

 

... А сутрин идвал да ги вземе

палачът право от леглото,

така решавала проблема

със  ревността  си тя, защото:

 

и не допускала, че може

когато някой е докосвал

със устни голата ѝ кожа,

при друга да отиде после...

 

... Жестока, чувствена и млада,

и много ненаситна, още...

... Било преди Шехерезада

и нейните хиляда нощи...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Многопластова приказка:
    Всяка прекалена ревност убива - като палач...
    Харесах, Коста.
    Поздрави!
  • Много хубаво разказваш!
  • Поздрави за написаното, Коста!Съгласен съм със всичко, което си ми написал, но надеждата умира последна за по добър и щастлив край.
  • Чудесна история с всички необходими приказни елементи!
  • Обичам приказките, макар че тази е от страшните!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...