Приказка за ревнивата царица...
Приказка за ревнивата царица...
Сама нощта е като притча
разказвана от ветровете,
луната е като поличба:
ту облак скрий я, ту пък светне...
На здрача в млечната прозрачност
проплаква нейде улулѝца-
ти чуй историята мрачна
сега за древната царица...
... Живяла властна, горделива
царица във страна далечна,
била божествено красива,
но и жестоко безчовечна...
И всеки ден палача с мъка
едва успявал да насмогне
на царствената ѝ заръка,
и лягал вечер в изнемога...
Там никой никога не знаел
каква ще бъде му съдбата
и никой планове не правел
за повече от ден нататък...
На мъжки ласки ненаситна
била красивата царица
и всяка нощ мъже различни
ѝ водела придворна жрица...
... А сутрин идвал да ги вземе
палачът право от леглото,
така решавала проблема
със ревността си тя, защото:
и не допускала, че може
когато някой е докосвал
със устни голата ѝ кожа,
при друга да отиде после...
... Жестока, чувствена и млада,
и много ненаситна, още...
... Било преди Шехерезада
и нейните хиляда нощи...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво разказваш!
-
Поздрави за написаното, Коста!Съгласен съм със всичко, което си ми написал, но надеждата умира последна за по добър и щастлив край.
-
Чудесна история с всички необходими приказни елементи!
-
Обичам приказките, макар че тази е от страшните!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всяка прекалена ревност убива - като палач...
Харесах, Коста.
Поздрави!