Приказка за ревнивата царица...
Приказка за ревнивата царица...
Сама нощта е като притча
разказвана от ветровете,
луната е като поличба:
ту облак скрий я, ту пък светне...
На здрача в млечната прозрачност
проплаква нейде улулѝца-
ти чуй историята мрачна
сега за древната царица...
... Живяла властна, горделива
царица във страна далечна,
била божествено красива,
но и жестоко безчовечна...
И всеки ден палача с мъка
едва успявал да насмогне
на царствената ѝ заръка,
и лягал вечер в изнемога...
Там никой никога не знаел
каква ще бъде му съдбата
и никой планове не правел
за повече от ден нататък...
На мъжки ласки ненаситна
била красивата царица
и всяка нощ мъже различни
ѝ водела придворна жрица...
... А сутрин идвал да ги вземе
палачът право от леглото,
така решавала проблема
със ревността си тя, защото:
и не допускала, че може
когато някой е докосвал
със устни голата ѝ кожа,
при друга да отиде после...
... Жестока, чувствена и млада,
и много ненаситна, още...
... Било преди Шехерезада
и нейните хиляда нощи...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
