2 sept 2009, 14:09

Приспивна песен през септември

  Poesía » Otra
2.5K 0 16

Кръгла бяла луна
- негатив на зеница,
се е втренчила хладно в нощта.
В този миг прелетя  
пред зеницата птица
и небето с криле зачерта.
Тихо шепнат унили, 
сънливи дървета,
нощни приказки с край нещастлив.
Как на пръсти пристига есента.
 От което
този свят ще осъмне красив,
но за кратко.
За кратко в сияйна позлата
ще блести и празнува светът,
а когато земята повика листата
и над тях се разсипе студът,
ще помръкнат лицата
на дните човешки,
осланени от нощния мраз.
И заспаха загърнати
в летните дрешки.
Не заспахме - луната и аз.
И се гледахме дълго 
и втренчено в мрака,
с малко бяла тъга, 
но без страх:
„Есента е чудесен сезон!?
Ще я чакаме.”
Аз ù кимнах и после
заспах…




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...