2 сент. 2009 г., 14:09

Приспивна песен през септември

2.5K 0 16

Кръгла бяла луна
- негатив на зеница,
се е втренчила хладно в нощта.
В този миг прелетя  
пред зеницата птица
и небето с криле зачерта.
Тихо шепнат унили, 
сънливи дървета,
нощни приказки с край нещастлив.
Как на пръсти пристига есента.
 От което
този свят ще осъмне красив,
но за кратко.
За кратко в сияйна позлата
ще блести и празнува светът,
а когато земята повика листата
и над тях се разсипе студът,
ще помръкнат лицата
на дните човешки,
осланени от нощния мраз.
И заспаха загърнати
в летните дрешки.
Не заспахме - луната и аз.
И се гледахме дълго 
и втренчено в мрака,
с малко бяла тъга, 
но без страх:
„Есента е чудесен сезон!?
Ще я чакаме.”
Аз ù кимнах и после
заспах…




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...