2.09.2009 г., 14:09

Приспивна песен през септември

2.5K 0 16

Кръгла бяла луна
- негатив на зеница,
се е втренчила хладно в нощта.
В този миг прелетя  
пред зеницата птица
и небето с криле зачерта.
Тихо шепнат унили, 
сънливи дървета,
нощни приказки с край нещастлив.
Как на пръсти пристига есента.
 От което
този свят ще осъмне красив,
но за кратко.
За кратко в сияйна позлата
ще блести и празнува светът,
а когато земята повика листата
и над тях се разсипе студът,
ще помръкнат лицата
на дните човешки,
осланени от нощния мраз.
И заспаха загърнати
в летните дрешки.
Не заспахме - луната и аз.
И се гледахме дълго 
и втренчено в мрака,
с малко бяла тъга, 
но без страх:
„Есента е чудесен сезон!?
Ще я чакаме.”
Аз ù кимнах и после
заспах…




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....