Sep 2, 2009, 2:09 PM

Приспивна песен през септември

  Poetry » Other
2.5K 0 16

Кръгла бяла луна
- негатив на зеница,
се е втренчила хладно в нощта.
В този миг прелетя  
пред зеницата птица
и небето с криле зачерта.
Тихо шепнат унили, 
сънливи дървета,
нощни приказки с край нещастлив.
Как на пръсти пристига есента.
 От което
този свят ще осъмне красив,
но за кратко.
За кратко в сияйна позлата
ще блести и празнува светът,
а когато земята повика листата
и над тях се разсипе студът,
ще помръкнат лицата
на дните човешки,
осланени от нощния мраз.
И заспаха загърнати
в летните дрешки.
Не заспахме - луната и аз.
И се гледахме дълго 
и втренчено в мрака,
с малко бяла тъга, 
но без страх:
„Есента е чудесен сезон!?
Ще я чакаме.”
Аз ù кимнах и после
заспах…




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...