Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит.
Детето пита:
-Дядо, много ли боли?
С малкото краче след време свиква.
-Дядо пак върви!
Крачето-грозната протеза
ще го води. През сълзи.
Заменя се за скъсани обувки.
От дупки не боли!
Боли от някаква си грешка
и осъдени без жал души.
Все пак е знак от Бог, че ни обича!.
. Подари ни още много дни!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »