Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит.
Детето пита:
-Дядо, много ли боли?
С малкото краче след време свиква.
-Дядо пак върви!
Крачето-грозната протеза
ще го води. През сълзи.
Заменя се за скъсани обувки.
От дупки не боли!
Боли от някаква си грешка
и осъдени без жал души.
Все пак е знак от Бог, че ни обича!.
. Подари ни още много дни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
