Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит.
Детето пита:
-Дядо, много ли боли?
С малкото краче след време свиква.
-Дядо пак върви!
Крачето-грозната протеза
ще го води. През сълзи.
Заменя се за скъсани обувки.
От дупки не боли!
Боли от някаква си грешка
и осъдени без жал души.
Все пак е знак от Бог, че ни обича!.
. Подари ни още много дни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
