Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
Jul 21, 2019, 11:47 PM

Присъда 

  Poetry
1111 2 5

Обувките! Останаха за спомен. 

Тъй ненужни! 

Продават се на чифт! 

Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки

и прах. От болка стрит.

 

Детето пита:

-Дядо, много ли боли? 

С малкото краче след време свиква. 

-Дядо пак върви! 

 

Крачето-грозната протеза

ще го води. През сълзи. 

Заменя се за скъсани обувки. 

От дупки не боли! 

 

Боли от някаква си грешка

и осъдени без жал души. 

Все пак е знак от Бог, че ни обича!. 

. Подари ни още много дни! 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

The work is a contestant:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

17 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??