21 июл. 2019 г., 23:47

Присъда

1.7K 2 5

Обувките! Останаха за спомен. 

Тъй ненужни! 

Продават се на чифт! 

Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки

и прах. От болка стрит.

 

Детето пита:

-Дядо, много ли боли? 

С малкото краче след време свиква. 

-Дядо пак върви! 

 

Крачето-грозната протеза

ще го води. През сълзи. 

Заменя се за скъсани обувки. 

От дупки не боли! 

 

Боли от някаква си грешка

и осъдени без жал души. 

Все пак е знак от Бог, че ни обича!. 

. Подари ни още много дни! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...