21 июл. 2019 г., 23:47

Присъда

1.7K 2 5

Обувките! Останаха за спомен. 

Тъй ненужни! 

Продават се на чифт! 

Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки

и прах. От болка стрит.

 

Детето пита:

-Дядо, много ли боли? 

С малкото краче след време свиква. 

-Дядо пак върви! 

 

Крачето-грозната протеза

ще го води. През сълзи. 

Заменя се за скъсани обувки. 

От дупки не боли! 

 

Боли от някаква си грешка

и осъдени без жал души. 

Все пак е знак от Бог, че ни обича!. 

. Подари ни още много дни! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...