Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
21.07.2019 г., 23:47 ч.

Присъда 

  Поезия
1108 2 5

Обувките! Останаха за спомен. 

Тъй ненужни! 

Продават се на чифт! 

Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки

и прах. От болка стрит.

 

Детето пита:

-Дядо, много ли боли? 

С малкото краче след време свиква. 

-Дядо пак върви! 

 

Крачето-грозната протеза

ще го води. През сълзи. 

Заменя се за скъсани обувки. 

От дупки не боли! 

 

Боли от някаква си грешка

и осъдени без жал души. 

Все пак е знак от Бог, че ни обича!. 

. Подари ни още много дни! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

17 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??