17 mar 2022, 19:29

Присъда 

  Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra
364 0 2

Усещам полъх...

Спомен е...

Едно друго време...

Тогава, когато с лека ръка

загърбвам бъдещето,

което мога да имам...

Помня...

А искам да забравя...

 

    © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво... и тъжно! Спомените са нашите корени, връзката със Земята! Когато ни е тъжно, търсим опора в нещо хубаво, случило се в миналото ни. Спомените винаги вървят с нас, като сянката. Опитвайки се да забравим тези, причинили ни болка, осъзнаваме, че е невъзможно!...Горчива чаша, която пием глътка, по глътка... Навежда на размисли за живота!
  • За всеки отрязък от живота ни има спомен, който не можем да забравим, хареса ми!
Propuestas
: ??:??