pavli (Павлина Петрова)
511 1311
17.03.2022 г., 19:29 ч.

Присъда 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
388 0 2

Усещам полъх...

Спомен е...

Едно друго време...

Тогава, когато с лека ръка

загърбвам бъдещето,

което мога да имам...

Помня...

А искам да забравя...

 

    © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво... и тъжно! Спомените са нашите корени, връзката със Земята! Когато ни е тъжно, търсим опора в нещо хубаво, случило се в миналото ни. Спомените винаги вървят с нас, като сянката. Опитвайки се да забравим тези, причинили ни болка, осъзнаваме, че е невъзможно!...Горчива чаша, която пием глътка, по глътка... Навежда на размисли за живота!
  • За всеки отрязък от живота ни има спомен, който не можем да забравим, хареса ми!
Предложения
: ??:??