Присъда
Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето,
което мога да имам...
Помня...
А искам да забравя...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Mar 17, 2022, 7:29 PM
Comments
Comments
-
Хубаво... и тъжно! Спомените са нашите корени, връзката със Земята! Когато ни е тъжно, търсим опора в нещо хубаво, случило се в миналото ни. Спомените винаги вървят с нас, като сянката. Опитвайки се да забравим тези, причинили ни болка, осъзнаваме, че е невъзможно!...Горчива чаша, която пием глътка, по глътка... Навежда на размисли за живота! -
За всеки отрязък от живота ни има спомен, който не можем да забравим, хареса ми!
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
