Присъда
Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето,
което мога да имам...
Помня...
А искам да забравя...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Mar 17, 2022, 7:29 PM
Comments
Comments
-
Хубаво... и тъжно! Спомените са нашите корени, връзката със Земята! Когато ни е тъжно, търсим опора в нещо хубаво, случило се в миналото ни. Спомените винаги вървят с нас, като сянката. Опитвайки се да забравим тези, причинили ни болка, осъзнаваме, че е невъзможно!...Горчива чаша, която пием глътка, по глътка... Навежда на размисли за живота! -
За всеки отрязък от живота ни има спомен, който не можем да забравим, хареса ми!
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
