Присъствие
Защо ли вече ти не идваш в храма?
Какво далеч от мен те задържа?
Добре аз зная, искаш да сме двама,
макар в онази, поетична дължина.
Цял изгаря те походката закачлива,
от стъпките нежни подлудяваш.
Харесваш да съм игрива и бъбрива,
но защо не смееш и не го признаваш?
При мен идваш тихо, щом заспя,
гледаш от пристойно разстояние.
Страхът, че с нежност ще те обсипя,
държи те в много странно състояние.
Очи отварям, тайно те наблюдавам:
така спокоен си, усмихваш се в нощта.
Не искаш да ме будиш, осъзнавам...
Виж как смее се пламъкът на свещта.
Така стоиш стаен, чак до зазоряване,
тъжен тръгваш с първият слънчев лъч.
Знам, боли те от това преживяване,
от него носиш в сърцето тежка жлъч.
Довечера, щом пак дойдеш в мрака,
очи широко ще отворя, да ме усетиш
и ще помоля слънцето да ни изчака,
да не изгрява, докато ми се наситиш.
2006г
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво,мила,Етчи!
Прегръщам те и само така!
-
Поздрав! Хубаво е!
-
Много ми хареса, Ани!!! Поздрави!!!
-
Поздрави мила!
-
Поздрави и от мен , Ани!
-
Благодаря ти Гери, усмихват ме думите,
обичам коментарите ти, топлят римите.
Не знам,Ангар, дали да се засмея
или да избухна в непрестанен плач?
Какъв е отговорът да кажа не смея.
Да "свърши", аз да не съм палач?
Поздрав и усмивка за вас. -
Браво,Ани!
-
ще...
-
"Дали се две нощи смесиха,
или се зора довърши?"
Или слънцето изчаква
някой при Етчи да свърши?
Сигурно е третото! А после може слънцето да не изгрява - с усмивката си тя света ще озарява! -
...и ще помоля слънцето да ни изчака,
да не изгрява, докато ми се наситиш.
* * *
Вещаят първите лъчи болезнена раздяла,
едно сърце поема път във другата посока,
но тихо, тихо, щом луната горе е изгряла,
се връща пак в нощта красива, пъстроока...
* * *
Усмивки!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав и усмивка за вас.