Присъствие
Защо ли вече ти не идваш в храма?
Какво далеч от мен те задържа?
Добре аз зная, искаш да сме двама,
макар в онази, поетична дължина.
Цял изгаря те походката закачлива,
от стъпките нежни подлудяваш.
Харесваш да съм игрива и бъбрива,
но защо не смееш и не го признаваш?
При мен идваш тихо, щом заспя,
гледаш от пристойно разстояние.
Страхът, че с нежност ще те обсипя,
държи те в много странно състояние.
Очи отварям, тайно те наблюдавам:
така спокоен си, усмихваш се в нощта.
Не искаш да ме будиш, осъзнавам...
Виж как смее се пламъкът на свещта.
Така стоиш стаен, чак до зазоряване,
тъжен тръгваш с първият слънчев лъч.
Знам, боли те от това преживяване,
от него носиш в сърцето тежка жлъч.
Довечера, щом пак дойдеш в мрака,
очи широко ще отворя, да ме усетиш
и ще помоля слънцето да ни изчака,
да не изгрява, докато ми се наситиш.
2006г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
