8 mar 2010, 9:16

Притихнала...

  Poesía » Otra
1K 0 19

Притихнала в зениците на птица,

аз тихо съзерцавам свободата.

Летя, със тайнствената мисъл,

че мога да я имам, за отплата.

 

Притихнала в цвета на първото кокиче,

аз тихо съзерцавам светлината.

И вдишвам с задоволство аромата му,

за да те опиянявам като пролет.

 

Притихнала в прегръдката на вятъра,

аз тихо проектирам полет.

И казах му при теб да ме изпрати...

Очакваш ли ме?! Идвам с неговия порив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...