8 мар. 2010 г., 09:16

Притихнала...

1K 0 19

Притихнала в зениците на птица,

аз тихо съзерцавам свободата.

Летя, със тайнствената мисъл,

че мога да я имам, за отплата.

 

Притихнала в цвета на първото кокиче,

аз тихо съзерцавам светлината.

И вдишвам с задоволство аромата му,

за да те опиянявам като пролет.

 

Притихнала в прегръдката на вятъра,

аз тихо проектирам полет.

И казах му при теб да ме изпрати...

Очакваш ли ме?! Идвам с неговия порив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...