8 мар. 2010 г., 09:16

Притихнала...

1K 0 19

Притихнала в зениците на птица,

аз тихо съзерцавам свободата.

Летя, със тайнствената мисъл,

че мога да я имам, за отплата.

 

Притихнала в цвета на първото кокиче,

аз тихо съзерцавам светлината.

И вдишвам с задоволство аромата му,

за да те опиянявам като пролет.

 

Притихнала в прегръдката на вятъра,

аз тихо проектирам полет.

И казах му при теб да ме изпрати...

Очакваш ли ме?! Идвам с неговия порив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...