8 мар. 2010 г., 09:16

Притихнала...

1K 0 19

Притихнала в зениците на птица,

аз тихо съзерцавам свободата.

Летя, със тайнствената мисъл,

че мога да я имам, за отплата.

 

Притихнала в цвета на първото кокиче,

аз тихо съзерцавам светлината.

И вдишвам с задоволство аромата му,

за да те опиянявам като пролет.

 

Притихнала в прегръдката на вятъра,

аз тихо проектирам полет.

И казах му при теб да ме изпрати...

Очакваш ли ме?! Идвам с неговия порив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...