8.03.2010 г., 9:16

Притихнала...

1K 0 19

Притихнала в зениците на птица,

аз тихо съзерцавам свободата.

Летя, със тайнствената мисъл,

че мога да я имам, за отплата.

 

Притихнала в цвета на първото кокиче,

аз тихо съзерцавам светлината.

И вдишвам с задоволство аромата му,

за да те опиянявам като пролет.

 

Притихнала в прегръдката на вятъра,

аз тихо проектирам полет.

И казах му при теб да ме изпрати...

Очакваш ли ме?! Идвам с неговия порив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...