На Албена Димитрова
Приятелство открих, без мяра,
протегнало ми две ръце.
Жена с пречистващата вяра
допуснах в моето сърце!
Жена, преминала през бури
и покорила върхове!
Ръката на сърце ще туря,
кат' майчица за мене...бе!
От мъка ме спаси поройна,
опази ме от хули...вред.
В сърцето заличи пробойна,
и каза ми - тръгни напред!
През пустата тъма води ме,
протегнала ми топла длан,
нарекох я с красиво име,
избавил се от грях и свян...
Приятелко - Светице, мила,
спасителко в последен час,
пред твойта безконечна сила
смирено коленича...аз!
01.01.2018 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados