13 sept 2008, 16:15

Приземяване

Poesía » Otra

827 0 19

Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.

Дори животните веднъж се спъват
във остър камък в непрогледен мрак.
А ние помним грешките си първи,
но ги повтаряме. И пак. И пак...

Животните с капаните се борят.
Човекът да се хване е готов.
Защото има незавидна орис -
от Господ е наказан
със любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смиф (Валентин Евстатиев)

Като си помисля само, че би трябвало да е благословия, а не наказание.

2011-11-21T16:51:48+02:00
Индиана (Криси)

Мъдра, талантлива и добра...Но дано сме благословени, а не наказани, Бианка...Прегръдки!!!

2009-01-19T20:47:45+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Не знам дали е незавидна, но мисля че е благословен с Любовта! А капаните сами си ги поставяме и сами си влизаме в тях! Не са лоши когато са избор от двама . Поздрави за теб!

2008-09-21T21:25:48+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Пак мислим за едно и също Чудесен стих!

2008-09-15T00:30:01+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Всеки човек се учи от личните си грешки, Уенди!
Поздрави!

2008-09-14T21:11:27+03:00