13.09.2008 г., 16:15

Приземяване

826 0 19
Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.

Дори животните веднъж се спъват
във остър камък в непрогледен мрак.
А ние помним грешките си първи,
но ги повтаряме. И пак. И пак...

Животните с капаните се борят.
Човекът да се хване е готов.
Защото има незавидна орис -
от Господ е наказан
със любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като си помисля само, че би трябвало да е благословия, а не наказание.
  • Мъдра, талантлива и добра...Но дано сме благословени, а не наказани, Бианка...Прегръдки!!!
  • Не знам дали е незавидна, но мисля че е благословен с Любовта! А капаните сами си ги поставяме и сами си влизаме в тях! Не са лоши когато са избор от двама . Поздрави за теб!
  • Пак мислим за едно и също Чудесен стих!
  • Всеки човек се учи от личните си грешки, Уенди!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...