13.09.2008 г., 16:15

Приземяване

829 0 19
Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.

Дори животните веднъж се спъват
във остър камък в непрогледен мрак.
А ние помним грешките си първи,
но ги повтаряме. И пак. И пак...

Животните с капаните се борят.
Човекът да се хване е готов.
Защото има незавидна орис -
от Господ е наказан
със любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като си помисля само, че би трябвало да е благословия, а не наказание.
  • Мъдра, талантлива и добра...Но дано сме благословени, а не наказани, Бианка...Прегръдки!!!
  • Не знам дали е незавидна, но мисля че е благословен с Любовта! А капаните сами си ги поставяме и сами си влизаме в тях! Не са лоши когато са избор от двама . Поздрави за теб!
  • Пак мислим за едно и също Чудесен стих!
  • Всеки човек се учи от личните си грешки, Уенди!
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...