Sep 13, 2008, 4:15 PM

Приземяване

Poetry » Other

830 0 19

Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.

Дори животните веднъж се спъват
във остър камък в непрогледен мрак.
А ние помним грешките си първи,
но ги повтаряме. И пак. И пак...

Животните с капаните се борят.
Човекът да се хване е готов.
Защото има незавидна орис -
от Господ е наказан
със любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Като си помисля само, че би трябвало да е благословия, а не наказание.

2011-11-21T16:51:48+02:00
Индиана (Криси)

Мъдра, талантлива и добра...Но дано сме благословени, а не наказани, Бианка...Прегръдки!!!

2009-01-19T20:47:45+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Не знам дали е незавидна, но мисля че е благословен с Любовта! А капаните сами си ги поставяме и сами си влизаме в тях! Не са лоши когато са избор от двама . Поздрави за теб!

2008-09-21T21:25:48+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Пак мислим за едно и също Чудесен стих!

2008-09-15T00:30:01+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Всеки човек се учи от личните си грешки, Уенди!
Поздрави!

2008-09-14T21:11:27+03:00