13 abr 2008, 22:38

Пробуждане

1.4K 0 4
Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните,
почива си.
Гласчето й тъй медено звучи.


А аз?
Поруменяла съм от щастие!
Дарявам усмивки -
рисувам мечти.
Душата разтваря се -
обичащо.
Очите светят с блясък -
чист.


Напъпват в мене чувства -
позабравени.
Онези - малки кълнове
Любов!
И къпя се в потоци -
теменужени,
поемам всяка капчица живот.


Косите ми играят си със вятъра.
Подтичвам боса в мократа трева.
Сърцето пулсира -
малинено.
Аз дишам!
Сякаш се раждам сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...