13.04.2008 г., 22:38

Пробуждане

1.4K 0 4
Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните,
почива си.
Гласчето й тъй медено звучи.


А аз?
Поруменяла съм от щастие!
Дарявам усмивки -
рисувам мечти.
Душата разтваря се -
обичащо.
Очите светят с блясък -
чист.


Напъпват в мене чувства -
позабравени.
Онези - малки кълнове
Любов!
И къпя се в потоци -
теменужени,
поемам всяка капчица живот.


Косите ми играят си със вятъра.
Подтичвам боса в мократа трева.
Сърцето пулсира -
малинено.
Аз дишам!
Сякаш се раждам сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...