13 апр. 2008 г., 22:38

Пробуждане

1.4K 0 4
Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните,
почива си.
Гласчето й тъй медено звучи.


А аз?
Поруменяла съм от щастие!
Дарявам усмивки -
рисувам мечти.
Душата разтваря се -
обичащо.
Очите светят с блясък -
чист.


Напъпват в мене чувства -
позабравени.
Онези - малки кълнове
Любов!
И къпя се в потоци -
теменужени,
поемам всяка капчица живот.


Косите ми играят си със вятъра.
Подтичвам боса в мократа трева.
Сърцето пулсира -
малинено.
Аз дишам!
Сякаш се раждам сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...