Apr 13, 2008, 10:38 PM

Пробуждане

  Poetry » Love
1.4K 0 4
Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните,
почива си.
Гласчето й тъй медено звучи.


А аз?
Поруменяла съм от щастие!
Дарявам усмивки -
рисувам мечти.
Душата разтваря се -
обичащо.
Очите светят с блясък -
чист.


Напъпват в мене чувства -
позабравени.
Онези - малки кълнове
Любов!
И къпя се в потоци -
теменужени,
поемам всяка капчица живот.


Косите ми играят си със вятъра.
Подтичвам боса в мократа трева.
Сърцето пулсира -
малинено.
Аз дишам!
Сякаш се раждам сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...