Apr 13, 2008, 10:38 PM

Пробуждане

  Poetry » Love
1.4K 0 4
Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните,
почива си.
Гласчето й тъй медено звучи.


А аз?
Поруменяла съм от щастие!
Дарявам усмивки -
рисувам мечти.
Душата разтваря се -
обичащо.
Очите светят с блясък -
чист.


Напъпват в мене чувства -
позабравени.
Онези - малки кълнове
Любов!
И къпя се в потоци -
теменужени,
поемам всяка капчица живот.


Косите ми играят си със вятъра.
Подтичвам боса в мократа трева.
Сърцето пулсира -
малинено.
Аз дишам!
Сякаш се раждам сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...