4 oct 2011, 17:28

Пробуждане

  Poesía » Civil
953 3 7

Народът вече бавно се пробужда,

отърсва се от сънния синдром,

подгонен от въпиещата нужда

да брани себе си и своя дом.

 

Кошмарът и наяве продължава –

човешка кръв се лее посред ден,

защото в „правовата” ни държава

виновни няма, няма и проблем.

 

Спасението в нашите ръце е,

щом правото остава настрана.

Народът иска мирно да живее,

а по принуда тръгва на война.

 

За нея не са нужни магистрали –

правата си проправят своя път.

Преди гневът дома ни да подпали,

дали управниците ще се освестят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...